Първият независим вестник след 10.11.1989 г. излиза 6 дни сл...
Автор: Илияна Ангелова
Малко хора, които живеят извън столицата, знаят, че началото на свободния щемпел след 10.11.1989 година слага вестник „ Независимост “. Издава го Ганчо Ганчев (син на поета Марко Ганчев) - публицист, стихотворец, сатирик, хипар и естествено - бунтовник.
Вестникът се ражда шест дни след митинга на 10 ноември на Орлов мост. Заедно с компютърния експерт Емил Ангелов, с който разделят мазе на Петте кьошета в столицата, отпечатват първия незаконен брой на в. „ Независимост “. Началото е с провал, който обаче се трансформира в летящ. Принтерът отпечатва три броя и... „ умира “. " Идеята ни беше да са най-малко 100, които да раздадем на първия либерален протест на 18 ноември на пл. „ Александър Невски “. Тръгнах обезверен с трите броя и по пътя срещнах бъдещия президент Желю Желев. Дадох на него единия, а другите два взех решение да залепя на колоните на „ Кристал “, където стана побоят над „ Екогласност “, и пред Полския център на бул. Руски - емблематични места за българското дисидентство “, споделя Ганчо Ганчев. Вечерта, когато минал около " Кристал ", с изненада видял навалица, от която една част чакала да прочете написаното, а тези, които към този момент били прочели вестника, го бранели от полицаи, изпратени да го махнат. Същото било и на " Руски ". „ Така с помощта на калпавия принтер се роди концепцията „ Независимост “ да бъде лепен на емблематични за столицата места всеки четвъртък. Впоследствие към вестника се причисляват и оставят имената си по стените членовете на редколегията: Валентин Вълчев, Васил Станилов, Веселин Дзивев, Димитър Ленгечев, Ивайло Василев, Корнелия Божанова, Мариана Димитрова. Фотограф е Симон Варсано, а художник и карикатурист - Чавдар Николов.
Първият печатен брой излиза на 12 април 1990 година
" Тиражът ни стигна 50 000. Чувствахме се свободни, заредени с страсти, животът ни беше вестникът и… тогава Луканов ни спря хартията. Последният брой е от 7 юни 1990 година - три дни преди първите демократични избори ", спомня си Ганчо Ганчев.
След прекъсването на в. „ Независимост “ журналистът започва да работи във в. „ Демокрация “ с Ким Стоянов, Волен Сидеров, Владо Левчев, Недялко Недялков.
„ Единственото ми отчаяние от оня интервал е, че откакто Енчо Мутафов пое „ Демокрация “, вестникът, в който можеха да се разгласяват разнообразни отзиви, постоянно изцяло противоположни, беше трансфорат в официоз по сходство на „ Работническо дело “. Тогава дружно с Волен Сидеров една огромна група публицисти се махнахме ", споделя вестникарят.
" В живота си помня две еуфории - великия протест на Орлов мост на 10 ноември и международното по футбол, когато станахме 4-ти в света. Всяко потомство, всеки човек би трябвало да изпита най-малко веднаж в живота си чувството за независимост на духа. Макар че като виждам, на хората им е по-добре да си живеят умерено, пък който може - и по-весело “, споделя безконечният бунтовник, който в никакъв случай не одобри да членува в партия, само че продължава да написа политическа ирония и да разгласява във в. „ Стършел “. В името на свободата на словото. И на духа.
Малко хора, които живеят извън столицата, знаят, че началото на свободния щемпел след 10.11.1989 година слага вестник „ Независимост “. Издава го Ганчо Ганчев (син на поета Марко Ганчев) - публицист, стихотворец, сатирик, хипар и естествено - бунтовник.
Вестникът се ражда шест дни след митинга на 10 ноември на Орлов мост. Заедно с компютърния експерт Емил Ангелов, с който разделят мазе на Петте кьошета в столицата, отпечатват първия незаконен брой на в. „ Независимост “. Началото е с провал, който обаче се трансформира в летящ. Принтерът отпечатва три броя и... „ умира “. " Идеята ни беше да са най-малко 100, които да раздадем на първия либерален протест на 18 ноември на пл. „ Александър Невски “. Тръгнах обезверен с трите броя и по пътя срещнах бъдещия президент Желю Желев. Дадох на него единия, а другите два взех решение да залепя на колоните на „ Кристал “, където стана побоят над „ Екогласност “, и пред Полския център на бул. Руски - емблематични места за българското дисидентство “, споделя Ганчо Ганчев. Вечерта, когато минал около " Кристал ", с изненада видял навалица, от която една част чакала да прочете написаното, а тези, които към този момент били прочели вестника, го бранели от полицаи, изпратени да го махнат. Същото било и на " Руски ". „ Така с помощта на калпавия принтер се роди концепцията „ Независимост “ да бъде лепен на емблематични за столицата места всеки четвъртък. Впоследствие към вестника се причисляват и оставят имената си по стените членовете на редколегията: Валентин Вълчев, Васил Станилов, Веселин Дзивев, Димитър Ленгечев, Ивайло Василев, Корнелия Божанова, Мариана Димитрова. Фотограф е Симон Варсано, а художник и карикатурист - Чавдар Николов.
Първият печатен брой излиза на 12 април 1990 година
" Тиражът ни стигна 50 000. Чувствахме се свободни, заредени с страсти, животът ни беше вестникът и… тогава Луканов ни спря хартията. Последният брой е от 7 юни 1990 година - три дни преди първите демократични избори ", спомня си Ганчо Ганчев.
След прекъсването на в. „ Независимост “ журналистът започва да работи във в. „ Демокрация “ с Ким Стоянов, Волен Сидеров, Владо Левчев, Недялко Недялков.
„ Единственото ми отчаяние от оня интервал е, че откакто Енчо Мутафов пое „ Демокрация “, вестникът, в който можеха да се разгласяват разнообразни отзиви, постоянно изцяло противоположни, беше трансфорат в официоз по сходство на „ Работническо дело “. Тогава дружно с Волен Сидеров една огромна група публицисти се махнахме ", споделя вестникарят.
" В живота си помня две еуфории - великия протест на Орлов мост на 10 ноември и международното по футбол, когато станахме 4-ти в света. Всяко потомство, всеки човек би трябвало да изпита най-малко веднаж в живота си чувството за независимост на духа. Макар че като виждам, на хората им е по-добре да си живеят умерено, пък който може - и по-весело “, споделя безконечният бунтовник, който в никакъв случай не одобри да членува в партия, само че продължава да написа политическа ирония и да разгласява във в. „ Стършел “. В името на свободата на словото. И на духа.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ